Thursday, 11 February 2010 01:40

Моята България - такава каквато е

Written by 
Rate this item
(11 votes)

Моята България – такава каквато е

 

Горд съм, че съм българин! България като всяка страна и всеки народ има, както добри, така и лоши страни. Ние обаче, за разлика от много други държави, имаме доста дълга история и изобилие от събития, герои, културни елементи и постижения, с които може да се гордеем малко повече от другите страни. Това е нашето отличително качество, което не се купува с пари, каквато е практиката днес. Това или го имаш, или го нямаш. За света България е най-обикновена, средно развита икономическа държава, която не е фактор в международните отношения, но за мен България е всичко, и майка и баща, и радост и тъга, и здраве и болест, и живот и смърт. Не ме интересува кой какво мисли за страната ми, аз я обичам такава каквато е и винаги ще я обичам!

Горд съм, че България я има на политическата карта от 681 година до ден днешен. Тя е на приблизително същата територия от седми век насам и е със същото име, което Аспарух и е дал. Гордея се с етноса, който нося в кръвта си и с религията, която България от девети век изповядва и която религия е съхранена с цената на кръвта на рожбите на България след пет вековно зверско робство. Гордея се с бурното развитие и разширение, което България е имала през вековете, след създаването си. Не мога да не спомена имената на хан Крум, княз Борис, цар Симеон, цар Калоян и цар Иван Асен II. Племена, народи, държави и империи са треперели, когато са чуели тези имена. Кожата ми настръхва, когато чета и слушам за подвизите на тези велики българи и как България е била на три морета. За съжаление, от 1396 година до 1878 година България е била под османско иго. Сърцето ме боли като чета и гледам нечовешкото отношение, което тази мюсюлманска импрерия е имала към моите прадеди. Но въпреки това, се гордея, че независимо от всичко българщината в лицето на българската култура, традиции, език и религия се е запазила и до XXI век. Има ли истински българин, който не се гордее с делото на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”. Тази „История“ на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си. Това е един от повратните моменти в българската история по време на турското робство. Въпреки безпрецедентния христиански геноцид над славянския ми род, духът, езикът, културата и традициите на българите са се запазили до Освобождението. Колко народи могат да се похвалят с такава воля за свобода и такава жажда за живот? Когато в чужбина ме попитат от къде съм, аз с гордо вдигната глава мога да кажа, че съм от родината на Левски, Вазов и Ботев. Такива истински герои са една от причините с ръка на сърцето да кажа, че съм горд да се нарека българин. Това чувство никой не може да ми го отнеме и никой не може да го купи.

Горд съм с българския език и писменост. Те са свещени. Езикът ни е звучен, разнообразен, ритмичен, жив и богат. Горд съм с неговата уникалност. Той е най-ценното и най-прекрасно нещо, което един народ може да притежава. Предците ни с кръв са съхранили това богатство и са го предали през вековете, за да можем днес да четем и пишем на него. България има една от най-богатите култури не само в Европа, а и в света. Нашите традиции, обичаи, празници, песни и бит са живели векове наред, за да достигнат днес до мен, а след години и до моите деца и внуци.

От как свят светува хората са се групирали и обединявали в общества. Семейството е един вид общество и е първата социална група, в която попада човек. Дали за защита, дали за храна, дали по други интереси, хората са се стремили да се съберат, за да постигнат нещо общо. С времето те са създали обичаи и традиции, които са се запазили за техните наследници  дори и след смъртта им. По този начин са се образували първите общочовешки култури. След задоволяване на физиологичните си нужди, човек е почувствал необходимостта да принадлежи към дадена група хора. Човек без принадлежност е празен, гол и без душа. Той не живее, той просто съществува. Именно тук най-ясно се отличава значението на българските традиции, нрави и обичаи. Те са съхранили душата на българската нация. Те са тази духовна храна за тялото, която нищо друго не може да засити. България е богата от към дух, култура и нрави. Те са богатството на народа, което ни сплотява и топли в трудните моменти. Българската култура е в основата на нашето съществуване и нашето оцеляване като нация. Ако човек не я усеща дълбоко в сърцето си, то той е мъртъв от вътре, той яде, спи и диша като всички останали, но няма душа. Нашата култура е много по-ценна от материалния свят, който ни заобикаля. Пари, злато и нефт не правят нация и не дават щастие. Те са просто моментно лично удовлетворение, което е крайно незадоволително и повърхностно. Като пример веднага се сещам за САЩ. Те са богати, развити, с висок стандарт на живот, но неумолимо бедни духовно. Искат да имат нация, народопсихология, велика жилка и богата култура, но я нямат. Налагат си чужди празници и обичаи, измислят си собствени плоски поводи за честване, ползват религията, за да се сплотят, но просто не се получава. Вижда се как всичко е изкуствено направено, как нямат стойност техните традиции, понеже са бедни от към история, от към принос за развитието на човечеството до XVIII-XIX век и от към славни години. Държава като САЩ може само да завижда за културата и историята, която имат българите. Човек, без култура и нация, е като дърво без корен – той е сам дори и сред хора.

Горд съм, че съм част от България. Когато пътувам из страната очите ми не могат да смогнат да се нагледат на пейзажите, които предлага нашата природа. Мaлкo e дa сe кaжe зa Бългapия, чe e кpaсивa. Кpaсoтa, вeличeствeнa пpиpoдa и бoгaтa истopия имaт мнoгo стpaни пo свeтa, но Бългapия e уникaлнa и пpивлeкaтeлнa нaй-вeчe със свoeтo мнoгooбpaзиe: oт стpъмнитe aлпийски пeйзaжи нa Pилa и Пиpин, дo мeкитe oчepтaния нa дюнитe и пpoстopнитe плaжoвe; oт стoтицитe тoпли и студeни минepaлни извopи, дo дивнoтo ухaниe нa Poзoвaтa дoлинa и paвнитe пoлeтa нa Дoбpуджa и Tpaкия; oт снeжнитe зими в ски куpopтитe, дo дългoтo слънчeвo лятo пo Чepнoмopиeтo; oт глaвoзaмaйвaщитe плaнински ждpeлa и буйнитe вoдoпaди, дo дълбoкитe и зaгaдъчни пeщepи. Съкpoвищницa, кoятo ни пpинaдлeжи и кoятo тpябвa дa oпoзнaeм, зa дa я oбикнeм и нoсим в съpцaтa си. Bсякo кътчe нa нaшaтa Poдинa e кpaсивo пo свoeму и бoгaтo с мнoжeствo зaбeлeжитeлнoсти. Не бих сменил нито едно дръвче или храстче, нито една поляна или ливада, нито едно поточе или рекичка, за каквото и да било. Обичам България такава, каквато е!

Горд съм, че виждам работливи и градивни, хора, които гордо и честно вадят хлабя си. Гордея се с българите, които имат градивен ум, несломим дух и неистово желание да постигнат нещо в живота си и да се развият. Не ме е срам от по-глупавите, но трудолюбиви хора. Те са гръбнака на нашата държава. Именно те са хората, заради които България се слави като гостоприемна, милосърдна и толерантна страна. Тези хора са с най-чистите души и умове, те нямат много, но са готови да помогнат на още по-нямащите. Тези българи живеят заради самия живот и се трудят за страната и децата си. Как да не съм горд с тях като гледат да създадат, а не да консумират и да паразитират. Горд съм и с всеки млад човек, който не е безразличен към своята съдба и своята страна. Въпреки тежкия живот, който напоследък имат хората, не съм бил в село, където хората да не ме посрещнат с усмивка и топли думи, да не ме поканят на масата си, да не ме почерпят с храната си, да не споделят с мен болките и тревогите си, радостта и щастието от живота си. Тази гостоприемност е уникална по рода си. Тя е характерна за нашия край. Именно обичаите и традициите са в основата на доброто отношение, което българите имат към себе си и към другите. Ценностите, които изповядва религията ни са другата причина за доброто в българското сърце. Виждал съм пенсионери, получаващи пенсии в размер от 100 до 200 лева на месец, да дават пари на просяци, да черпят непознати, когато имат повод, да помагат на деца и внуци. Това ме кара да се гордея с българите, това ме кара да обичам все по-силно и силно нашата държава. Алтруизмът никога няма да умре в България. Тази жертвоготовност на хората, се е запазила още от турското робство, ако не и от преди това. Не виждам как нови дрехи, автомобили или други вещи биха ме накарали да се гордея повече, отлкото от гореописаните деяния. Да, знам, че има и лоши хора, не съм сляп, но както е казано в Библията, ако мога да перефразирам, нека ни заклейми, за лошите хора, тази държава, която няма „черни овце” в стадото си! Ние имаме духовното богатство, което е безценно. За да постигнем и материалното богатство, което е ахилесовата пета на днешното общество, трябва да погледнем към Парламента и да прочетем написаното там –„ Съединението прави силата”! Това е пътят!

Аз обичам България. Причините за това безброй много.

Обичам България:

заради религията,

заради семейството,

заради историята,

заради природата,

заради хората ,

заради езикът,

заради народната култура,

заради гозбите,

заради спортът,

заради моя град,

заради спокойствието,

заради свободата,

заради традициите,

заради празниците,

заради песните,

заради приказките,

заради героите,

заради земята,

заради знамето,

заради химнът,

заради гербът,

заради хлябът, сиренето и киселото мляко,

заради баба си,

заради майка си,

задари всичко, което символизира България! „Всичко българско и родно любя, тача и милея!”

Аз обичам България и ще я обичам до смъртта си, ще уча и децата и внуците си да я обичат, защото България е българите, които живеят в нея, с техните недостатъци, успехи и провали, мъки и радости. Където има и един българин, има и България. Ако има някой, на когото не му се насълзяват очите при изпълнение на химна, при отличаване на български спортист, учен, писател, артист и т.н. от чуждите такива, ако има някой, който не настръхва при издигане на националния трибагреник съпроводен от националния химн на някое събитие, то този човек за мен не роден от утробата на майка България. Ако си българин - ще се гордееш с България. Ако я осквернят и обиждат – ще я защитиш и закриляш. Ако я обичаш – ще го правиш независимо какво говорят за нея. Напълно отговорно заявявам,че моята България с нищо не заслужава да бъде обиждана и сквернена от когото и да било. Нито от журналисти, нито от политици, нито пък от блогъри в някой забутан сайт, търсещи 15 минутна слава. Още по-малко пък имат право да говорят македонци, гърци, турци, сърби или румънци, понеже България е безпрецедентно ощетена по всички параграфи именно за сметка на изброените народи и българи, мислищи се за народ различен от българския.

Аз обичам България и не го крия. Обичам я заради всичко -хубавото, дори заради лошото, но най-вече заради това, че е моята Родина. Дължа й много - живота си, израстването ми като личност, всички лесни и трудни решения, които ми се е наложило да взема, всички уроци, които съм получил, абсолютно всичко. Целият ми съзнателен живот е свързан с България - всичките ми спомени още от най-ранно детство са тук. Всичките роднини, приятели,познати и семейството ми са тук. Съдбата ме е събрала с любимите ми хора тук. Всички грешки, които съм допуснал са тук. Грешки, които са ме научили на много. Направили са ме по-силен, по-умен и дори мъничко по-мъдър. Направили са ме Човек. Въздухът, който дишам, свободата, която имам, щастието, което съм изпитал...всичко това дължа на България. До края на живота си не мога да и се отблагодаря за началото в живота и самият живот, който ми е дала.

Аз обичам България и това не ми пречи да видя лошите неща, които се случват тук. Не ми пречи да забележа хубавите неща, които притежават други страни и народи. Как и кого да убеждавам, че България е най-прекрасното кътче на земята, като има толкова прекрасни места по света. Или да твърдя, че само в България българите живеят щастливо, защото са в родината, когато виждам, че животът не е лесен. Българските жени са красиви, но със сигурност има и по-красиви, българите са смели, но има и по-смели. Природата ни е уникална, но не е единствената уникална природа. Всичко това е доста субективно. Защо тогава да обичаме родината си? Аз обичам родината си, защото си е моя и защото тук съм се родил. Чувството ми към моята родина може да се сравни с любовта към майка ми. Тя може да не е най-умната, най-красивата, най-добрата, но е моя майка и я обичам такава, каквато е. България може да не е най-красивата, най-богатата, най-великата страна, но е моя и я обичам такава каквато е.

Аз обичам България! Кога ли за последно съм чул някой да изрича тези думи на глас без да се притеснява? Със сигурност не и наскоро. Всъщност чудя се дали изобщо съм чувал думите “обичам” и “България” в едно изречение. Тъжно, нали? Може би времето ни е такова. Твърде съм малък, за да си спомня как е било преди. Дали хората са обичали страната си повече или просто са го показвали по-често? Не знам. Знам обаче, че моите родители, роднини, баба и дядо са ме учили на родолюбие. Учили са ме да почитам това, което имам и да го уважавам. Сигурно това е причината днес аз да пиша за България и за това колко ми е скъпа, а други да пишат за мода, пари, чалга, манекени, футболисти, далавери, глупости и глупости. Проблемът идва още от семействата, продължава в училищата и накрая, когато едно дете влезе в съзнателния си живот, неговите представи за България са предимно консуматорски и родолюбието просто се е загубило някъде из учебниците по история, география, български език и литература. До там я докарахме, че някакви си самозванци сравняват милото ни Отечество с турска тоалетна. През миналия XX век този човек би платил с главата за думите си, независимо от каква народност е. Не виждам с какво България е по-лоша от Англия, Германия или Франция. Ние не сме по-лош човешки материал от тях.

Аз обичам България, но сега нещата са различни. Любовта към това, което би трябвало да е най-святото и най-милото за всеки човек, сякаш почти се е изгубила. Не винаги всичко е било каква прическа имаш или какви дънки носиш, а по-скоро дали носиш имената на героите в себе си. Защото, ако ги забравиш тях, утре си обречен на едно мизерно съществуване. Героите няма да намериш по вестници и списания, героите ще намериш в книгите, по паметниците и в сърцата на възрастните хора, понеже те ги помнят. За съжаление, огромна част от младите хора дават мило и драго да заминат, да се махнат, да отидат където и да е, само да не останат тук. Да, финансовите проблеми си казват думата. Но това достатъчен повод ли е да напуснеш своята земя, земята за която са се борили и над която са се трудили предците ти? Земя покрита с кръв преди, по която вървим свободно сега.  И всичко това, за да идеш там, където никой не те познава и в повечето случаи дори не иска да те опознае. Там, където ще си вечно чужд, друг, различен, каквото и да правиш. Аз също виждам недостатъците на българите и на самата държава, но ние сме хората, които можем да я стабилизираме и да я вдигнем отново на крака. Няма да стане днес, няма да стане утре, няма да е благодарение само на мен или благодарение само на теб, но ако ние възпитаме децата ни и децата на децата ни, а те от своя страна продължат тази традиция, то „40 години в пустинята” ще са ни достатъчни, за да върнем позагубената чест и достойнство на България пред задапна Европа и пред нас самите. Време е младите хора да поемат отговорността за държавата си, понеже първите 18 години им ги дава тя, а останалите години до края на живота, хората трябва да и се реваншират. Също така е важно да се мотивират младите хора да останат тук, а не да търсят късмета си в чужбина и то за жълти стотинки, които деноминирани в България са малко над средния стандарт на живот. Мненията, които чувам отвсякъде, че "тук нямало реализация", а в чужбина като отидеш и "всичко ти става уредено", смятам, че са глупави и необосновани. Стига да се трудиш и да имаш желание за реализация,  можеш да успееш навсякъде. Разбира се, ако имаш талант и качества ще е още по-лесно. Ако смятате, че като отидете в чужбина, всички ще ви обичат, всичко ще е уредено и вие ще си мързелувате по цял ден, много се лъжете. Напротив - там българите ги експлоатират да вършат най-черната работа срещу най-мизерното заплащане, което е по-високо от тукашното, но разликата в цифрите заблуждава младите, че вадят много пари и в крайна сметка си оставаш прецакан. Страх ме е, че българите ще напуснат Родината, а тук ще се напълни с цигани, турци и чужденци, които изкупуват прекрасната ни земя на безценица, защото те са разбрали, че тук е един Рай. После българите, спечелили няколко хиляди лева, мислищи се за богаташи и големи тарикати, ще се завръщат като туристи  в собствената си земя! Ако искате да става така, продължавайте в същия дух, но аз няма да го направя. За мен е по-важно да си остана тук, да говоря на български, да съм сред хората, които обичам, да живея в дома си, да прегърна, когато искам майка си, да "чувствам миризмата на дъжда и тревата", да изкача Мусала и веднага след това да се топна в морето, отколкото да ходя някъде на майната си, да мия тоалетни, или в по-добрия случай да продавам сандвичи, да служа на по-ниско квалифициран човек с по-малко знания от мен, да съм никой, всички да ме гледат като пришълец, да живея под наем в изба и само като ми остане свободно време, да вляза в интернет, да пиша на близките си и да посетя някой сайт на български, за да си припомня езика и културата. Не, благодаря! „Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе!” – нали това всички учихме в първи клас на изус? Май голяма част от българите го позабравиха. Задръжте си небостъргачите, тоалетните и "уредения живот" за други балъци. Аз моя "ум" няма да го изнасям от Родината, за да служи на някой, който иска да съсипе държавата ни. Аз няма да се продам, защото в края на крайщата има много по-важни неща от парите и това е крайно време хората да го разберат и да си го набият в зомбираните глави. При тях капацитети липсват, затова си набавяват млади такива от България. После се бият в гърдите колко успели държави били. Богати – да, повече от България – НЕ!

Аз обичам България и мисля, че тук не е чак толкова зле, какво само се самосъжаляваме, вместо да поемем инициативата и да вдигнем тази велика сила до висотите, на които се е намирала преди османското нашествие. Да покажем, че България може. Всеки чужденец като стъпи в Родния ни край и после не може да си тръгне, омагьосан от природата и хората в страна ни. Имам чувството, че някои българи просто не знаят какво имат и какво притежават, а са готови лесно, лесно да го загубят. Имало престъпност, корупция и беззаконие в България. Да, има го, но гледайте малко повече чужди новини и четете повече чужда преса, да видите, че в западна Европа и в САЩ престъпността е на светлинни години по-напред от нашата. Парадокса е, че ние акцентираме само върху лошото с цел да си намерим оправдание за живота, който водим, а развитите, и в това отношение умни, западни държави гледат как да прикрият и да говорят, колкото се може по-малко за проблемите си, за да запазят визията на светци, която създават на изток. Не си мислете, че демокрацията, която предлагат в САЩ или някъде другаде е по-добра от нашата. Напротив, там хората имат много по-малка свободи, отколкото ние имаме тук. Задръстванията по улиците, опашките по магазини и нескопосаната бюрокрация не са присъщи само за България. Има ги навсякъде, стига сте слагали розовите очила, когато гледате на запад. Всичко, което ни е необходимо е по-голямо самочувствие, развито чувство за принадлежност и желание за успех. Другото ще ни го даде майка България, когато му дойде времето. Много сме дали на света и имаме какво още да дадем, просто трябва да вярваме и да се стремим да го постигнем. България е била на три морета и никога не е падала на колене, нито е миела тоалетни, нито е била слугиня в далечна английска провинция. Така че преди всеки да „плюе” и да се „спасява” трябва да помисли хубаво. България е прекрасно място за живеене и тя заслужава уважението дори на най-злия си враг и критик.

Аз обичам България и ще кажа какъв ще е моят принос. Няма да хвърлям боклуци по улиците, горите, понянките и най-вече през терасата и прозорците. Упреквам и ще упреквам всеки, когото видя да замърсява моята страна. Винаги ще спазвам законите на държавата, до колкото мога. Ще съм твърд противник на всеки, който застане срещу закона или България. Ще ползвам, колкото мога повече кирилица и български език в интернет и когато съм пред компютъра. Ще се боря за справедливост, колкото и наивен да изглеждам в момента. Имам ли достатъчно възможности в бъдеще ще се занимавам с благотворителност. Винаги съм пращал смс за деца в неравностойно положение - сираци, инвалиди или болни. Няма да позволя пред очите ми да има издевателство, от какъвто и да е характер, над дете. Ако съм жив и здрав ще направя възможно най-много деца, ще дам своя принос за запазване на българската нация и ще подам ръка на България в битката й с демографския срив, който забелязваме от 20 години насам. Ще „съдя” всеки национален предател възможно най-строго. Няма да си затварям очите, когато има нередност в града или страната ми, като си казвам „Това не е мой проблем”. Мой е, защото, ако сега не е, то след ден, седмица, месец, година ще стане. Ще дам всичко от себе си в името на България. Ще науча моите деца на родолюбие. Ще им дам пример в живота, който смятам за най-удачен, но тясно свързан с патриотизъм и национализъм. Надявам се да „заразя”, колкото се може повече хора с този мой оптимизъм и да събудя родолюбието у всеки, до когото се докосна. Тези цели си поставям и ще се радвам, да видя, че има и други мислищи като мен хора. Знам че има и други българи, на които им се насълзяват очите при изпълнение на националния химн. Вярвам в българския народ и вярвам в националната кауза.

Аз обичам България и трезво преценям всички предимства и недостатъци, които съществуват покрай титлата „българин”. Гордея се, че мога да се нарека такъв и мисля да посветя живота си да заслужа тази титла. Виждам страданията на хората. Виждам тъгата и отчаянието, скръбта и безнадеждността у българите, които изпитват тези чувства. България има недостатъци, зная.Но за мен, тя има едно качество, което е в състояние да компенсира абсолютно всичко друго. България е родната ми земя и не бих я заменила за нищо на света! Гордея се с всичко де що може да се нарече българско!

България над всичко!

 

 

Read 3126 times Last modified on Monday, 06 September 2010 15:01
Login to post comments

Последни публикации

  • Ролята на Президента при парламентарното управление според българската Конституция
  • Отношение към политическия опонент в българската политика; Волен Сидеров партия Атака
  • „Социалната държава в условия на криза” Пълен доклад представен на 29.05.2012г. в ПУ.
  • Описание на възрастен човек
  • Цветята в моята градина
  • Права на българските граждани
  • Запознайте се с правата си!
  • Част от правата ни
  • Моята улица
  • Цветята в моята градина
  • Ако ти си агресор
  • Правата на българските граждани
  • Симеон Трайчев Радев
  • Моята градина!
  • Моята градина
  • Как да бъдат запознати гражданите с правата си?
  • Права на българските граждани
  • Никола Вапцаров
  • Моята градина
  • Запознаване на българските граждани с правата им
Вход

Популярно
  • Описание на възрастен човек
  • Индивид и история
  • Невидимото всекидневие
  • ХХ век
  • От комунизъм към демокрация
Кой е тук?
We have 1533 guests online
Geo IP Tool (Google)