Tuesday, 29 September 2009 13:11

БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Written by  Мила Кулинска-Иванова
Rate this item
(3 votes)

Българските евреи са един от етносите в България, наред с българските турци и българските арменци. Според преброяването от 1992 г. в България живеят 3461 евреи. Те са последователи на юдаизма (признаване на единния бог Йехова, на богоизбраността на еврейския народ за спасяването на човечеството, вяра в небесния спасител и вяра в светостта на Стария завет и Талмуда – закони, етика, легенди и история) и са наследници на древните израилтяни.

Общо евреите по света са около 14, 5 млн., като по-голямата част от тях живеят в създадената през 1948 г. държава Израел и САЩ.

Преследвани през Средновековието

 

Поради отказа на евреите, преселили се през Средновековието в Европа, да минат в лоното на Църквата, в редица страни те са подложени на преследване и изселвания . През 1290 г. например им е забранено да живеят в Англия, като забраната пада едва през 1655 година. Обвинявани са за всички беди на човечеството, включително за чумата, обхванала през 14 век континента. През 1394 г. евреите са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите. Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Потругалия през 1496 година. Те намират подслон в земите на турската империя, приети от султан Беязид Втори.

Антисемитизмът в Европа се засилва през 19 и 20 век, като достига най-деструктивната си форма в политиката на нацистка Германия, която е насочена към унищожаването на евреите. Тази политика довежда до избиването на приблизително 6 милиона концлагеристи, част от които са евреи, в газовите камери на нацистките концлагери по време на Втората световна война 1941-1945 година.

 

Спасението на българските евреи

През войната българските евреи преминават през много премеждия, за да се спасят от геноцида, който нацистите упражняват над всички евреи. Въпреки че България воюва на страната на Германия,  цар Борис Трети успява да спаси българските евреи от депортиране в концлагери. Става въпрос обаче за около 50 000 евреи, населяващи старите предели на Царство България. Други 11 343-ма евреи, които са населявали новоприсъединените земи (след 1 март 1941 г.) към Царство България, са изпратени за изтребление в концлагерите Катовице и Треблинка в Полша.

Въпреки този факт, България е единствената страна в Европа, още повече съюзник на Третия райх, в която еврейското малцинство не само не е изтребено, но и се е увеличило в сравнение с началото на войната. Аналогичен случай единствено положението в Кралство Дания. През октомври 1943 г. германците се опитват да депортират евреите от тази страна в Терезиенщат, сега Терезин в Чехия. Броят на всички евреи в окупирана Дания е около 8000. От тях около 500 са арестувани и депортирани, но само 52-ма загубват живота си. След заповедта на германците евреите да си поставят жълти звезди на реверите, кралят и кралицата излизат на разходка с такива звезди, а множество датчани ги последват. Междувременно съпротивата в страната помага да се прехвърлят безопасно 7 220 евреи по море в неутрална Швеция.

У нас събитията протичат доста драматично и за спасяването на евреите се носят различни легенди. Една от тях е, че те дължат живота си на бившия комунистически управник на България Тодор Живков. Опит да се поддържа тази легенда бе направен  с филма “Ешелоните” от 1986 г. на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Хаим Оливер.

Цялата истина може би и днес е трудно да се узнае, но фактите около обстановката по това време и действията на определени личности от българската историяю са следните:

-По време на Втората световна война Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за прословутото “окончателно решение на еврейския въпрос”.

-През декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да с включи в него, Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на емвреите в България.

-Съгласно този закон смесените бракове между българи и евреи се забраняват и се осъществяват само нелегално. Има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите. Наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население, носенето на „давидовите значки“ за индентификация. -Наложен е полицейски час за евреите, които могат да си купуват хляб само от отделни фурни, да минават само по определени улици. По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г.  комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Денекер  за поетапна депортация на българските евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“. На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена. Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството.

Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно (март). Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

Протестите създават възможност цар Борис Трети да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“.

За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

 

Преселението в Израел

След края на Втората световна война по-голямата част от българските евреи се изселва в Израел. В периода 1948-1949 г. емигрират 32 106 български евреи. До 1951 г. в България остават 7676 евреи, а до 1956 г. броят им намалява на 6431. Те са главно интелигенти и чиновници. Комунистите забраняват почти всички довоенни еврейски дружества и съюзи и ограничават с квоти достъпа на евреи до висшето образование и армията. Синагогите и други сгради са национализирани или затворени. През 1961-1962 г. държавата отнема всички имоти, принадлежали на еврейската общност. През 1985-1989 г., когато българските турци са подложени на насилствено побългаряване, смолянският окръжен комитет на БКП предлага да бъдат сменени имената и на евреите у нас. Опасявайки се от нежелани последствия в международен план, Тодор Живков отказва.

Собствеността на българските евреи е възстановена след 10-и ноември 1989 г., с изключение на имота, върху който е построен хотел "Рила".

Българските евреи приветстват ликвидирането на фашизма и немалко от тях постъпват в Комунистическата партия и Държавна сигурност. Много други остават безработни и очакват напразно връщането на техните имоти. След посещението на Бен Гурион в София през декември 1945 г. и промяната на съветската позиция, 32 106 български евреи емигрират в Израел през 1948-1949 г, 32 106 български евреи емигрират в Израел през 1948-1949 година.

Зараждането на демокрацията след 1989 г. довежда до нов “екзодос” на българските евреи към Израел и други западни страни. Според преброяването от 1992 г. в България живеят само 3461 евреи.

 

Антисемитизъм в условията на демокрация

Днес всички малцинства у нас притежават пълни права. В страната владее атмосфера на религиозна толерантност и откритост, характерни за т.нар. Български етнически модел. И все пак, въпреки че България спасява своите евреи по време на Холокоста и думата “антисемитизъм” би трябвало да звучи почти еретично у нас, след демократичните промени се забелязва тенденция към зачестяване на неговите прояви.

Съществува ли антисемитизъм в България е въпрос, който звучи почти еретично поради факта, че едно от събитията, което историческата наука разглежда положително, е спасяването на българските евреи от фашисткия геноцид по времето на Втората Световна война.

Наистина, крайно десните и шовинистични организации и партии не получават сериозна подкрепа на избори, с изключение на Атака, ако я приемем за такава. Появата на не малък брой нацистки и неофашистки книги обаче е една обезпокоителна тенденция. Това нашествие беше започнато в началото на 90-те години от българския емигрант в САЩ Никола Николов, чиито антисемитски книги, написани на псевдонаучен жаргон, са издадени в десетки хиляди екземпляра. Като се позовават на прословути фалшификати като “Сионските протоколи”, те запознават българските читатели с мита за “юдеомасонската конспирация” срещу невинното човечество. След любителските напъни на Николов са основани две издателства “Жар птица” и “Жарава 2002”, които са специализирани в публикуването на нацистка, фашистка и ревизионистка литература. Заглавия от Хитлер, Мусолини, Гьобелс, Хенри Форд се разпространяват из цялата страна в много големи тиражи. Преди да се впусне в политиката, лидерът на Атака Волен Сидеров се изявяваше като журналист във в. “Монитор”, който преди да мине в ръцете на свързаната с ДПС бизнесдама Ирена Кръстева, беше собственост на руския магнат Денис Ершов. Тогава издаде и широко рекламираше книгата “Бумерангът на злото”, чиято тенденция е антисемитска и консервативно-православна. Футболните запалянковци често си служат с нацистки поздрави и крещят фашистки лозунги по време на мачове. Чужди журналисти пък остават смаяни, когато виждат паметника на Червената армия в Пловдив обсипан от графити, от които много са свастики.  В началото на 90-те години са правени опити за подпалване на софийската синагога и оскверняване на еврейските гробища. През март 2001 г. са откраднати най-ценните свитъци на Тората от същата синагога.

 

Изтъкнати български евреи

Роденият във Видин през 1885 г. художник Юлий Пинкас, известен по света под името Жул Паскен, виден представител на т.нар. Парижка школа от началото на века. Паскен завършва живота си със самоубийство през 1930 г. в Париж. Картини на Паскен се пазят в Музея на изкуствата в Париж, в Гренобъл, в много частни колекции по света.

Роденият през 1905 г. в Русе Елиас Канети е носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. Семейството му се преселва още в детските му години в Австрия. За живота си в България този немскоезичен писател разказва в автобиографията си "Спасение и език". В своите романи, пиеси, а също така множество есета и миниатюри, големият експериментатор и изследвач на езика разкрива с остри и притчообразни похвати масовата психология.

Поетът, киносценарист, драматург и преводач Валери Петров е роден през 1920 г. в София, където и завършва медицина. Автор е на прекрасни филмови сценарии, на нежна любовна лирика, елегантни сатирични поеми със силен граждански заряд и стихове за деца. Той е и преводач на английска, руска и италианска литература. На Валери Петров България дължи такова капитално дело като пълния превод на Шекспировите драми.

Милчо Левиев е едно от големите имена в съвременния световен джаз. Той е роден през 1937 г. в Пловдив и е завършил консерваторията в София. След 1976 г., когато става американски гражданин, Левиев е композитор и инструменталист в оркестъра на Дон Елис, в Бевърли хилс и в Хюстън, участник в множество елитни фестивали и турнета в САЩ и Европа. Той е носител на американската награда за рапсодия "Орфей", а през 1982 г. е обявен за най-добър композитор на САЩ. Композитор, пианист, интерпретатор, педагог, Левиев често използва в творчеството си български фолклорни мотиви.

Живописецът Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен, а е завършил в Търново. Сега е преподавател в Художествената академия в София. Автор на изящни фигурални композиции и портрети, Греди Асса обича закодираната образност, алегоричността, а в някои от творбите му се чувства полъхът на зодиакалността и космическото начало. Освен това той е автор на интересни рисунки с туш. Негови картини има в българските галерии, в Тел Авив, Аахен и др.

Актьорът Ицхак Финци е роден през 1933 г. в София, където и завършва висшето си театрално образование. Играе в редица театри в столицата и провинцията, както и в много филми. Носител е на наградата за най-добър артист на фестивала за ТВ филми "Златна Прага" (1982). Необикновената популярност на Ицхак Финци, наричан от приятели и публика с интимното Ицко, се дължи несъмнено и на това, че мнозина българи се отъждествяват, съзнателно или не, с неговите герои.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

 

Бар-Зоар,М. “Извън хватката на Хитлер”. София 2003

Райчевски С. “Българи и евреи през вековете“, София, 2008

Вагенщайн А. “Спаси ли България всичките си евреи?”, София, 2003

Бояджиев, Х. “Спасяването на българските евреи през Втората световна война”. С., 1991

 

Нисим, Г. “Човекът, който спря Хитлер. Историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация” С., 2000.

Коен Д. “Евреите в България 1878-1949”, С. 2009-05-29

 

Интернет

Периодичен печат

Read 2960 times
Login to post comments

Последни публикации

  • Ролята на Президента при парламентарното управление според българската Конституция
  • Отношение към политическия опонент в българската политика; Волен Сидеров партия Атака
  • „Социалната държава в условия на криза” Пълен доклад представен на 29.05.2012г. в ПУ.
  • Описание на възрастен човек
  • Цветята в моята градина
  • Права на българските граждани
  • Запознайте се с правата си!
  • Част от правата ни
  • Моята улица
  • Цветята в моята градина
  • Ако ти си агресор
  • Правата на българските граждани
  • Симеон Трайчев Радев
  • Моята градина!
  • Моята градина
  • Как да бъдат запознати гражданите с правата си?
  • Права на българските граждани
  • Никола Вапцаров
  • Моята градина
  • Запознаване на българските граждани с правата им
Вход

Популярно
  • Описание на възрастен човек
  • Индивид и история
  • Невидимото всекидневие
  • ХХ век
  • От комунизъм към демокрация
Кой е тук?
We have 4076 guests online
Geo IP Tool (Google)