Saturday, 10 March 2012 17:24

Забележителни имена и места в България

Written by 
Rate this item
(3 votes)

Бележити българи:

Ралица Василева

„Способността да слушаш е много важна за успеха, особено в моята професия.”

Ралица Василева е български журналист, водеща в CNN International. Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт и много други международни събития. Интервюирала е редица световни лидери, вкл. Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър и др.

Родена е в София. Завършва средно образование в английска езикова гимназия в София и в Ню Делхи, Индия. След това се дипломира в Софийския университет "Климент Охридски" със специалност английска филология.  

През 2001г. Американският Университет в България удостои Василева с почетната титла Доктор по филология за нейния принос към журналистиката.

Стефка Георгиева Костадинова 

"Когато скачам не виждам никого - само аз и летвата сме!" 

Стефка Георгиева Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина.

Родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата ѝ отначало започва с гимнастика и плуване.

Отличията и успехите на Костадинова са 7 златни медала от световни първенства, както и европейски шампион в зала и на открито. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1988г. печели сребърен медал от олимпийските игри в Сеул.

На 30 август 1987г. Стефка Костадинова поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см , на Световното първенство по лека атлетика във Рим , Италия , като той все още не е подобрен. През 1997г. тя се отказва официално от състезателната си кариера, а през август 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). На 11 ноември 2005г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а на 18 септември 2009 г. е преизбрана за нов мандат на поста.

На 9 юни 2007г. в курорта "Елените" Стефка Костадинова се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

Награди:

·         Най-добър спортист на Балканите - 1985, 1987, 1995, 1996, 1997г.

·         Спортист №1 на България - 1985, 1987, 1995, 1996г.

·         Спортист №2 на България - 1986, 1988, 1997г.

·         Спортист №3 на България – 1989г.

·         В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България – 1993г.

 Саша Безуханова 

"В моя живот така се случи, че много млада имах възможността да се докосна до културата, до бизнеса, до управленските модели на света. Още тогава си дадох сметка, че аз имам ангажимента да предам това знание тук."   

 Саша Безуханова e български мениджър, директор направление „Публична администрация” в Хюлет-Пакард за Централна и Източна Европа. Тя управлява бизнеса на компанията с държавните администрации на 27 страни, сред които Русия, Полша, Чехия, Унгария, всички в Източна Европа, Западните Балкани и Централна Азия. Преди да заеме тази позиция, в продължение на повече от 10 години, Саша Безуханова е генерален директор на Хюлет-Пакард за България и успява да наложи ИТ компанията като лидер в инвестициите, свързани със заетостта и отварянето на нови работни места.

От 1990 до 1994г. е заместник-директор на австрийска фирма за медицинска апаратура Хелимед (HELLImed), основен представител на Хелиге (HELLIGE) и Алока (ALOKA) за България. От 1995 е генерален директор на S&T България.

От 1998г. е генерален директор на Hewlett Packard България. Под нейно ръководство българският екип на Хюлет-Пакард развива множество ИТ инфраструктурни проекти в някои от най-големите телекомуникационни компании, индустриални предприятия, държавни и финансови институции. Някои от тези проекти се превръщат и в уникални референции и допринасят за обогатяването на световния опит на Хюлет-Пакард. Сред тях с най-съществен обществен и международен отзвук е реализирането на проекта за създаване нови документи за самоличност, приключил август 1999 в България, който спомага за премахването на визовите ограничения за български граждани в Европа през 2001г.

Най-значимото постижение на Саша Безуханова е привличането на инвестицията на Хюлет-Пакард в Глобален център за отдалечени услуги в България, в който днес работят над 4000 души. Този стратегически проект поставя страната на световната ИТ инвестиционна карта. В резултат Хюлет-Пакард става най-големия в ИТ сектора и сред петте най-големи работодатели в България.

Саша Безуханова има значителен принос за развитието на ИТК (Информационии и Телекомукационни Технологии) в България. Под нейно ръководство е създадена Националната ИКТ стратегия за конкурентоспособност. Тя е и Председател на Съвета на настоятелите на Техническия университет, член на настоятелството на Американския университет, член на борда на фондация "Отворено общество" и почетен Председател на българския ИКТ Клъстер. Като Председател на Управителния съвет на Junior Achievement в България, Саша Безуханова работи за създаване на среда за развитието на лидерските и предприемачески умения сред младите хора.

Тя е член и на Управителните съвети на едни от най-активните в социалния, икономически и политически живот на страната организации:

Инициатива Глобален Договор към ООН

Българско училище за политика,

Консултативен съвет към Министъра на науката и образованието,

Консултативен съвет на Конфедерацията на Работодателите и  в България.

Саша Безуханова е основател и член на Борда на Европейския център за жените и технологиите към Европейския съюз.

Саша Безуханова е носител на много престижни награди и отличия:

·         В топ 5 на най-влиятелните жени в България, определена от в. Пари 2011г.

·         Международна награда за жени-лидери Leader SHE 2010г.

·         Награда за лидерство на Junior Achievement Europe, 2009г.

·         Лице на бизнеса в България - определена от в. Financial Times, 2008г.

·         Най-добра репутация и постижения в областта на корпоративното управление в България, 2003г.

·         Световен клуб на победителите на Хюлет-Пакард, 2006г.

·         Награда за ИТ Мениджър на годината - 2002, 2001, 1996г. на IDG България

·         Бизнес дама на десетилетието (1991 - 1999) - определена от IDG България

·         Европейски клуб на победителите на Хюлет–Пакард 1999г.

·         Най-добър млад мениджър за България 1997г.

 

Саша Безуханова е и лауреат на едно от най-високите държавни отличия на Италия - Орден на Звездата на италианската солидарност, удостоена през 2009г. за принос в развитието на двустранните икономически отношения между България и Италия.

Тя е почетен консул на Великото Херцогство Люксембург в България.

 Петър Стойчев 

 "Това, че утре ще стана първи, не е защото днес сутринта съм тренирал, а благодарение на това, че с годините съм градил, градил и съм стигнал това ниво."

Петър Стойчев е най-успелият български плувец. Той е носител на световната купа по плувен маратон за 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011година - 11 поредни години. Световен шампион по плуване на 25 км в открити води през 2011 в Шанхай. През 2007г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ла Манш - за пръв път в историята под 7 часа - рекорд неподобрен до момента.

Плувецът е първият и единствен българин, поканен и приет в Международната зала на плувната слава (САЩ) - елитарен клуб на най-бележитите спортисти.

Петър Стойчев е почетен гражданин на аржентинския град Виедма. Кметът Хорхе Ферейра издава декрет (постановление), в който подробно описва успехите му: “...За нашия град Виедма е огромна чест присъствието на този забележителен плувец, чиито успехи са безпрецедентни в историята на неговия спорт.”

Петър Стойчев е избран за най-добър плувец в света в най-мащабното гласуване на сайта на Световната асоциация по плуване в открити води за 2009г.

Александър Асенов Чирков

"Разбрах, че за да успея в България, първо трябва да променя манталитета. Започнах от завистта."  

Александър Асенов Чирков е български лекар и кардиохирург.

Александър Чирков е завършил Медицинска академия в София. През 1966г. заминава за Германия, за да специализира при известния кардиохирург - проф. Бюхлер. От 1981г. е професор в университета Фрайбург. През 1986г. извършва първата сърдечна трансплантация в България. Проф. Чирков дълги години е директор на болницата "Св. Екатерина.”

 

 

  

 

  


Никола Гюзелев

 

 "Бях солист на Академичния хор и в същото време завършвах Художествената академия. Не съм се замислял кога какво правя или ще правя. Просто интуицията ме водеше."   

Никола Гюзелев е световноизвестен български оперен певец, бас.

Никола Гюзелев e роден в Павликени на 17 август 1936 година. Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 година — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот“. През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.

През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

През 1994година отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други. 

Роли:

·         Кардинал Салвиати в „Бенвенуто Челини“ от Ектор Берлиоз,

·        Ескамилио в „Кармен“ от Жорж Бизе

·         Галицки в „Княз Игор“ от Александър Бородин

·         Баронът в „Травиата“, Филип II в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди

·         Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно

·         отец Гавраил в „Боянският майстор“ от Константин Илиев,

·         Командирът в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт,

·         Пимен и Борис Годунов в „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски,

·         Крумов в „Антигона 43“ от Любомир Пипков,

·         Тимур в „Турандот“, Барон Скарпия в „Тоска“ от Джакомо Пучини,

·         Варяжки гост в „Садко“ от Николай Римски-Корсаков,

·         Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини,

·         Миха в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана.

v

Антоанета Стефанова 

 

"Никога не съм се учила да се справям със загубите. Нека другите да се справят.”

 

 Антоанета Стефанова е българска шахматистка, която на 5 юни 2004 г. става световна шампионка по шахмат за жени.

Стефанова е родена на 19 април 1979 г. в София. Започва да се занимава с шахмат на 4-годишна възраст, а първата престижна награда получава през 1989 г., когато става световна шампионка по шахмат за девойки до 10-годишна възраст. След това става европейска шампионка по ускорен шахмат за девойки до 14-годишна възраст.

От 1994 г. е гросмайстор, а през 2002 г. става международен гросмайстор при мъжете.

На 5 юни 2004 г. Стефанова побеждава на финала за световната титла по шахмат за жени рускинята Екатерина Ковалевска, след като общия резултат след трите партии е 2,5 на 0,5 в полза на българката.

На 22 ноември 2004 г. Стефанова става най-младият носител на званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

 

 Георги Тодоров Калоянчев  


“Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот.

Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и подвизи…Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор,роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в “Буря” на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.

Дебютира в киното с филма „Утро над родината” (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г., излиза своеобразното продължение “Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.

Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.

През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“.

 Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003). 

 Отличия:

·         Димитровска награда – 1959 г.

·         Заслужил артист – 1962 г.

·         Народен артист – 1967 г.

·         Награда “Кирил и Методи” – I, II и III степен

·         Награда “25 години народна власт”  

·         Награда “1 300 години България”

·         Народна република България – I степен  

·         Награди от Национални прегледи на българската драма и театър

·         Награда на София - Герой на социалистическия труд

  Стефан Ангелов - главният конструтор на Елка 6521. Тя е първият калкулатор, който включва функцията коренуване. 

През 1965г. екип на Централния институт за изчислителна техника (ЦИИТ) София в състав Стефан Ангелов, Любомир Антонов, Петър Попов, Димитър Рачев и Димитър Шишков разработва първият български калкулатор ЕЛКА (ЕЛектронен КАлкулатор). Разработката е с име ЕЛКА 6521 и се основава на германиеви транзистори. Внедрена е в производство в Завод „Електроника” в София. За изобретението на Ангелов, Антонов и Попов е присъдена най-високото звание „Лауреат на Димитровска награда”

 

“Всички страни от СИВ нескрито ни завиждаха, а авторитетният английски в.“Файнаншъл таймс” се впечатляваше от успехите на България, от нищожния ни външен дълг, сочеше я за пример и пишеше хвалебствия” Ст.Ангелов

 

 

 

Забележителни места в България:

 

  Крушунски водопади:   

 Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Отдалечено е на 34км. от окръжния град Ловеч в източна посока. Селото е в рамките на община Летница, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.

 Името на селото идва от вид сокол "Коршун". Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания. 

 

 В южната част на селото се намира местност "Маарата". Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра-  най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

 В района има четири пещери:"Бонинската"(Попската) - 2753м., "Водопада"-1995м, "Урушка"(Пройновска) - 1600м. и "Горник"-1080 м.

 

 "Бонинската" пещера започва със суха част(около 200м) и  отвежда  във водна галерия-около 800метра подземно езеро - най-дългото у нас.


Пещерата "Водопада" се намира на 800метра южно от селото.  Галерията е покрита с бели образувания("лунно мляко"), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която хвърляийки се от височината, образува Крушунския водопад.

 "Урушката" пещера се състои от две галерии-суха и водна. Сухата галерия в дълбочина се слива с водната. Карстовите води от пещерата са образували бигорна тераса, в която е формиран най-високия водопад в околността(около 20метра височина).

 "Деветашката пещера"

Разположена е на десния бряг на река Осъм.  Пещерата впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. Тя е пещерата, с най-голямото фоайе в Европа.  Височината й достига на места до 100 метра.Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика.” След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка - тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.

 

Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове,включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци.Днес са запазени бухал, скален бял орел(змияр), голям ястреб и други.

 

 Непосредствено до парк "Маарата",в северната му част,има открита минерална вода,с дебит 16,5 л/сек,температура 58С и минерализация11,5%.Нейния състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни,на опорно-двигателния апарат и неврологични  заболявания.

История

 От най-дълбока древност долината на река Осъм е била обитавана от хора. Наличието на водни ресурси и закрилата от природни стихии, които предлагали пещерите и скалните заслони и възможността за сравнително препитание са били добри условия за пребиваване. Предполага се, че още през късната старокаменна епоха  40000-10000 г. пр. н. е. тук са живяли хора. Открити са останки от неолита-6000-4000г. пр.н. е.  като каменни чукове, кремъчен трион, битови съдове, които говорят за дейност, свързана с лова, приготвяне храна и др.

 Траки

 Най-достоверно е твърдението, че през VI - IV в. пр. н. е. района е населяван от траките. По това време селището е обитавано от племето  усдикензи, което се занимавало със земеделие, скотовъдство и керамично производство. Към този период могат да се отнесат откритите през 1903 година, в могила на седем километра северозападно от Летница, скелети на кон и други животни, прибори за бита и едно копие. През 1908 година била открита тракийска гробница в местността Серодяк ( където било древното селище Върбица ), находките от която се съхраняват в Националния исторически музей в София. В същата местност през 1957 година, ученици попадат на глинен съд с прах, обгорена пръст и множество монети. Като имаме предвид описанието на Херодот за погребалните обичаи на траките, може да се твърди, че намерените скелети в могилата са на тракийски вожд, погребан според обичая с жена си, коня си, оръжието и домашни принадлежности. Върху гроба му издигнали могила, а после провеждали състезателни игри. Глинените съдове, затворени с обгоряла пръст и прах, били погребални урни на обикновени войници, а над тях се издигали могили.

Голяма вероятност има около пещера "Маарата" в село Крушуна да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места,откъдето извира вода, са се считали за свещени от древните народи.

"Летнишкото съкровище"

 На 9 май 1963 година,в землището на община Летница е открито прочутото "Летнишко съкровище", чийто оригинал се съхранява също в НИМ-София.

Състои се от 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко групи апликации, изработени от различни торевти ( майстори ) по разично време-ажурни, на действителни и митични животни, с рамка и фон. Присъствието им обаче в една находка предполага, че са били собственост на един човек от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е. Летнишкото съкровище едно от най-значителните  паметници на тракийското изкуство  и имащо важно значение за изучаване историята на древна Тракия. В района има много тракийски могили, които още не са проучени.  

 Римляни

През 74-65 г. пр. н. е. за пръв път римските войски на Гай Юлий Цезар, проникват на север от Стара планина. Сформира се провинция Мизия. Укрепват  се защитни съоръжения, строят се пътища и крепости. На около  500м. от село Крушуна са построени крепостите "Калето" и "Даран-баран"( от турското "Даръ-амбаръ"). Те са били добра защита срещу нахлуващите от север племена-готи, карпи, сармати, вандали и други.Двете крепости са били в една система. "Даръ-амбаръ"е била предната част на крепостта, в която е настанена охраната. Западната страна е естествена, а останалата част е оградена от крепостна стена, основите на която са запазени и досега. В района са намерени множество римски монети, фрагменти от керамични съдове, тухли, римска плоча с надпис:"Евтеатор посферум". Като фундамет на колона в черквата"Св.Теодор Трион" в Летница се намира римски капител, обърнат с горната част надолу и с надпис "Александър..."-вероятно на римски пълководец, от времето на Траян и много други.

 През VI-VII век в земите се разполагат славяни и прабългари.

В края на XIII в. и началото на  XIVв. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Първият български исихаст е Теодосий Търновски. Негови последователи са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата "Маарата" да потърсят своето място тези философи-отшелници.

 Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.

Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги, кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за скралното пространство в молитвена килия, която форма е куполообразна, наподобяваща свод на църква. Входът на едното жилищно помещение има широчина 243см, а дълбочината е 260см. Пред входа е издълбано място за икона, а на самия вход има жлебове, където са стояли врати. Другата килия е с почти квадратен отвор. Входът в основата е 110см., а височината  около 100см.

 Квадратът е известен като плосък модел на света,а кубът,вписан в сфера е модел на царството небесно. Числовото съотношение на тези елементи на симетрия отговаря на златната пропорция и хармонията на музикалната гама. В тези килии са живяли исихасти, които са осъществявали дейност, пряко свързана с традициите на Търновската книжовна школа. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на  слепи да проглеждат. Те са били участници в изключително интересен социален експеримент, имащ за цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Исихастът дъбоко се е вълнувал от проблема за смъртта и безсмъртието на човека. Според тях великият човек е смиреният. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Имали са свои последователи и почитаели от местното население. Затова свидетелстват многобройни, допълнително разширени ниши и издълбани навеси в скалите, където човек е можел да пренощува дори в дъждовно време. Поради това би следвало да се говори за Крушунски исихастки и духовен център.

 

  Етър  

 

Архитектурно-етнографския комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово.

 

В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.   

В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и  ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия,   Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
 

  Царевец

 

 Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки. 

 Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.   

 През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

 

 Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. 

  

 

Райското пръскало

 

                                                                                                                                                                           

 Райско пръскало, Калоферско пръскало или Голям джендемски водопад е водопад, намиращ се на   Пръскалска река, ляв приток на Бяла рекаТой е най-високият водопад на Балканския полуостров. Разположен е в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“ в природния резерват Джендема. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска, и има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток  на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Джендема. В подножието на водопада се намира хижа Рай — изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик. 

 

 Седемте рилски езера 



     Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При            преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. 

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите,  които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

   

 

 Използвана литература: 

1)      http://www.wikipedia.org/

2)      http://www.etar.org/

3)      http://www.maarata.com/

4)      http://raiskotopraskalo.com/

1)      

2)      

3)      

4)      

1) h

2)      

3)      

4)  

 

 



 

 

 

 

 

Read 873 times Last modified on Saturday, 10 March 2012 19:17
Login to post comments

Последни публикации

  • Ролята на Президента при парламентарното управление според българската Конституция
  • Отношение към политическия опонент в българската политика; Волен Сидеров партия Атака
  • „Социалната държава в условия на криза” Пълен доклад представен на 29.05.2012г. в ПУ.
  • Описание на възрастен човек
  • Цветята в моята градина
  • Права на българските граждани
  • Запознайте се с правата си!
  • Част от правата ни
  • Моята улица
  • Цветята в моята градина
  • Ако ти си агресор
  • Правата на българските граждани
  • Симеон Трайчев Радев
  • Моята градина!
  • Моята градина
  • Как да бъдат запознати гражданите с правата си?
  • Права на българските граждани
  • Никола Вапцаров
  • Моята градина
  • Запознаване на българските граждани с правата им
Вход

Популярно
  • Описание на възрастен човек
  • Индивид и история
  • Невидимото всекидневие
  • ХХ век
  • От комунизъм към демокрация
Кой е тук?
We have 6685 guests online
Geo IP Tool (Google)