Wednesday, 19 January 2011 14:46

Познавателни потребности

Written by 
Rate this item
(0 votes)

Познавателните потребности според психологичната теория на Маслоу през призмата на политиката

В психологичната теория на Маслоу, чийто израз е пирамидата на потребностите, познавателните потребности са интегриран елемент, свързващ отделните нива, който може да се отнесе както към потребностите от сигурност, така и към върха на пирамидата – себеактуализацията. Познавателните заедно с естетическите потребности не са отделни нива на пирамидата на потребностите на Маслоу, а предпоставки за подсигуряване задоволяването на действителните нива като необходимостта от сигурност, нуждата от професионална реализация, свързана с потребността от определен социален статус и не на последно място необходимостта от самоосъществяване, в смисъл на развитие, обогатяване и усъвършенстване на личността.

В политиката познавателните потребности могат да се разглеждат както като характеристика на политика, който би следвало да се стреми към усъвършенстване на своята личност и в следствие на това към усъвършенстване на стила на управление, което е характерно за себеактуализацията, така и като характеристика на гражданина, който се стреми да бъде информиран, като черта на потребността от сигурност. Израз на тези потребности в политиката е естественият стремеж към подбор на най-компетентния кандидат като личност и провеждането на политика на прозрачност на всяко ниво на управление. Като цяло, тъй като изборът на управляващи по традицията на демократичната държава лежи в ръцете на гражданите, можем да разгледаме познавателните потребности по отношение на обикновения човек.

Като част от държавата и пряко зависещ от решенията, които се взимат при нейното управление, за да подсигури своята базова сигурност, всеки гражданин упражнява своите познавателни потребности. Дори в най-малка степен, той се информира от различни източници поне за настоящите събития, които пряко влияят, например на неговата сигурност по отношение на работа и собственост. Можем да приемем това ниво на заинтерсованост от политическите процеси като най-базовото – то е мотивирано от задоволяването на основните потребности, свързани с материалното благоденствие на най-тесния кръг от хора. Въпреки че тук основна роля играе личният интерес, тази част от гражданите рядко проявяват самоинициативност и критично мислене по отношение на информацията. Тяхната избирателна активност е ниска и зависима от конкретни политически обещания, които биха повлияли пряко на потребността от подсигуряване на материална сигурност на въпросните лица. По никакъв начин това не е индикатор за тяхната интелигентност или образованост, а просто е следствие от социално-икономическото положение.

Над това ниво са политически активните граждани, които се интересуват от политическата обстановка, като фактор, който влияе на професионалното им развитие и в този смисъл на социалния им статус и уважението, което получават. В по-голямата си част те проявяват инициативност и критично мислене по отношение на информацията, т.е. способни са да подбират източниците на информация, да осмислят съдържанието и сами да взимат решения за неговата истинност. Тази част от гражданите базира своя избор на едно по-широко и квалифицирано разбиране за политическите процеси и ситуации. Тъй като техните потребности от сигурност по отношение на работа, собственост и т.н. са задоволени, с други думи заемат определено социално-икономическо положение, което се характеризира с определени, макар и вариращи, нива на обезпеченост, тази група е способна да се стреми към задоволяване на необходимостта от уважение в обществото. В този смисъл познавателните потребности, приложени към политиката, му дават възможност да придобие определен социален статус.

Последното ниво се характеризира с познавателни потребности, приложени по отношение на политиката, дефинирани и мотивирани в процеса на себеактуализация. Това са тази част от хората, които не просто са активни в политическите процеси, но възприемат политиката като сцена, на която могат да разгърнат своя потенциал и талант. Това могат да са не само политиците и управляващите, но и политическите анализатори, журналистите, занимаващите се с PR на политици и т.н. при тази група нивото на информираност се характеризира с висока критичност по отношение на източниците на информация и нейното съдържание, смисъл и истинност и ясно изразена самоинициативност по отношение на подбора на източници на информация. Тъй като тук познавателните потребности са мотивирани от стремежа към усъвършенстване на личността, може да се предположи, че потребностите на по-ниските нива са задоволени в достатъчна степен.

За задоволяване на познавателните потребности на гражданите в политическия им смисъл е необходимо да се подсигури прозрачност при провеждането на политическите процеси на управление на всяко едно ниво; обективност, политическа безпристрастност и изчерпателност на предоставяната информация от страна на медиите; усъвършенстване на провеждането на предизборни кампании, така че да се задоволи необходимостта от информация във всяко едно отношение, строго релевантно спрямо компетентността и способността за управление на кандидата.

С тази цел правителството изготвя и предоставя за публичен достъп, например Националната стратегия за прозрачност на управлението и за превенция и противодействие на корупцията. Подобни стратегии се изготвят и от звената на местната власт, като те могат да се отнасят до конкретни област, общини, кметства и т.н. и могат да визират различни въпроси като бюджет, екологична политика и др. Доклади и стратегии по отношение на прозрачността изготвят дори представители на частния бизнес, неправителствените организации, банките.

Като цяло подобни стратегии имат смислово подобни цели и принципи.  Например в Националната стратегия за прозрачност на управлението и за превенция и противодействие на корупцията се посочва, че те са насочени към реално намаляване както на административната корупция, така и на корупцията по високите етажи на властта и забележимо повишаване на доверието в институциите, на убедеността във върховенството на закона и равенството на всички пред него. Повишаване на общественото доверие в институциите и засилване на гражданския контрол. Повишаване на ефективността по предотвратяване на корупционните практики и ограничаване на корупционния риск. Създаване на гаранции за прозрачност и отчетност в дейността и вземането на управленски решения на политическите лица и държавната администрация. Регламентиране на ясни и ефективни правила за взаимодействие между гражданите и служителите в администрацията. Утвърждаване на ценности като честност, почтеност и морал у служителите в държавните органи и в обществените отношения като цяло. Изпълнението на стратегията може да се основава на принципи като върховенство на закона за гарантиране ефективната защита на правата на човека, разделението на властите и равенство на всички граждани пред закона. Добро управление и задължение правителството да предприеме ясни и ефективни действия, които напълно да удовлетворяват нуждите на гражданите. Прозрачност и активни консултации с гражданското общество и бизнеса при формулирането на политики и в процеса на вземане на управленски решения. Превенция на корупцията чрез предприемане на ефективни мерки от правителство по предварително идентифициране на причините и условията, които биха могли да доведат до корупционно поведение, и ограничаването и/ или елиминирането им. Ефективно противодействие на корупцията чрез въвеждане на механизми за бързо идентифициране и прекратяване на съществуващите корупционни практики.

При настоящите условия, много голяма част от подобна документация е публично достъпна, благодарение на Интернет. Разбира се, това поражда и дискусията за това в кой момент отворения достъп до държавни документи не се превръща във фактор, който може да навреди на държавата. Последният подобен скандал избухна с предоставените от WikiLeaks широк кръг от документи, които в един момент бяха на ръба да създадат международни дипломатически конфликти.

Друг важен източник на информация, която задоволява познавателните потребности по отношение на политиката, са медиите като телевизия, радио, печатни издания. Според някои специалисти, медийният сектор в България като цяло е доста непрозрачен като собственост, като правила и етични стандарти. В този смисъл поне половината от медиите в България са с неясна собственост и финансиране. Това поставя по много сериозен начин въпроса с развитието на останалата половина. Проблемите на печатните медии пък са свързани с тежка финансова криза, която неминуемо влияе на рекламодателите. Има криза на самата категория (печатни медии) и допълнително огромно количество участници на пазара, които не работят на пазарен принцип. Те имат други цели – може би влияние. Съществуват и съмнения по отношение на обективността и политическата безпристрастност на медиите. Тези проблеми трябва да бъдат решени, за да могат познавателните потребности на гражданите да за задоволени по адекватен начин.

Не на последно място промените по отношение на провеждането на предизборни кампании, които да изведат на преден план информация за качествата и компетентността на кандидата. В западноевропейската практика този проблем е решен с провеждането на множество публични дебата, които засягат важни социални, икономически и др. проблеми и стратегиите за тяхното решаване, изготвени от политиците. Крайно време е тази практика да бъде трайно въведена и в България. Подобен тип публични изяви предоставя възможност за дискусия между отделните кандидати, както и възможност за гражданите да участват чрез медиатор (най-често от журналистическите среди).

Осъществяването на познавателните потребности води до разширяване на хоризонта на индивида, премахва предразсъдъците и улеснява възприемането на индивидуалността с нейната уникалност. Това от своя страна подпомага развитието на социалните отношения и мотивира интереса към политиката като дейност, което неминуемо води до подобряване на качеството на политическото управление в една държава.

Read 1043 times
Login to post comments

Последни публикации

  • Ролята на Президента при парламентарното управление според българската Конституция
  • Отношение към политическия опонент в българската политика; Волен Сидеров партия Атака
  • „Социалната държава в условия на криза” Пълен доклад представен на 29.05.2012г. в ПУ.
  • Описание на възрастен човек
  • Цветята в моята градина
  • Права на българските граждани
  • Запознайте се с правата си!
  • Част от правата ни
  • Моята улица
  • Цветята в моята градина
  • Ако ти си агресор
  • Правата на българските граждани
  • Симеон Трайчев Радев
  • Моята градина!
  • Моята градина
  • Как да бъдат запознати гражданите с правата си?
  • Права на българските граждани
  • Никола Вапцаров
  • Моята градина
  • Запознаване на българските граждани с правата им
Вход

Популярно
  • Описание на възрастен човек
  • Индивид и история
  • Невидимото всекидневие
  • ХХ век
  • От комунизъм към демокрация
Кой е тук?
We have 940 guests online
Geo IP Tool (Google)