Ценко Барев

Роден в с. Декъовци, Трънско. Следвал е в СУ „Св. Климент Охридски“ естествени и социологически науки. По процеса на д-р Г. М. Димитров (октомври-дскември 1941 г.) с осъден на 12.5 години затвор. Освободен на 8 септември 1944 г. Заема ръководни длъжности в Земеделския младежки съюз и БЗНС – „Н. Петков“. През август 1945 г. емигрира в Гърция, а през 1948 г. – във Франция. Има активно ръководно участие в живота, на политическата емиграция в Европа и САЩ. Бил е главен редактор на сп. „Освобождение“, на сп.„Бъдеще“ и член на рсдколегията на сп. „Континент“. Публикувал е много брошури и статии, някои от които разпространявани и в България. Завръща се в България през 1991 г., секретар на БЗНС – единен.

Не смятам, че в момента в България има лява или дясна рецепта за преодоляване на катастрофалната бедност, въп­реки че земеделската идея, ко­ято изповядвам, по дефини­ция е вляво от центъра. Под лява политика по принцип се разбират грижи за човека. Но това означава да има една ико­номика, която да работи, защо­то няма социален проблем без икономическа машина, която да го разреши. А тази машина трябва да бъде смазана много добре, да знае какво произвеж­да и накъде го насочва. А ня­кой може ли да ми каже какво произвежда България в мо­мента?

Каквито и усилия да се пра­вят за борба с бедността на то­зи етап, те няма да доведат до желания резултат, ако не бъ­дат предшествани от една точ­на, ясна, честна, конкретна, безмилостна r изключително обективна диагноза за състоя­нието на държавата и нация­та. Тя може да засегне брат ми, баща ми или чичо ми, но тряб­ва да се направи незабавно. Българските граждани са в пълното си право да знаят до­къде са стигнали метастазите на разрухата, колкото и жесто­ка да е истината. Ще дам при­мер с тежко болния човек – той никога няма да намери сили да мобилизира целия потенци­ал на организма си за борба с болестта, ако не знае колко много всъщност е застрашен животът му.

Още в началото на проме­ните, ние, представителите на българската емиграция, насто­явахме да се направи незабав­на парична реформа, предуп­реждавахме да не се обявява мораториум върху външния дълг, да не се посяга върху уед­реното земеделие и т.н. За съ­жаление тръгна се по другия път – земята в реални грани­ци, и то при положение, че в България беше изградено та­кова земеделие, при което вся­ко парче земя беше изследва­но и се знаеше, че тук става слънчоглед, там – царевица, на друго място жито, на чет­върто – картофи и така ната­тък. А можеше да се направи такава аграрна реформа, която да отговаря на съвременни­те икономически условия. Не я направихме.

Индустрията – другата го­ляма грешка. Едно от първи­те неща, които чух в нова Бъл­гария, беше призивът на един министър-председател. „Не ку­пувайте, братя!“. Магазините бяха празни, даже точно тога­ва ми трябваше малко ци­мент, за да ремонтирам жили­щето си. Обиколихме сто мес­та, за да намерим четири чу­вала цимент, а в същото вре­ме видях с очите си складове­те, които бяха препълнени. Продуктите бяха изнесени в чужбина. Тук струваха евтино, там ги продаваха скъпо. При­зоваваха ни да не купуваме, защото някои хора междувре­менно трябваше да натрупат първоначалния си капитал. Спомням си и нещо друго – в едно наше силно предприятие с широка мрежа и световна из­вестност доведохме делегация от Латинска Америка, за да по­ръчва стоката си на място. Ни­що не стана, защото точно в то­зи момент двете големи пар­тии водеха кампания за сваля­нето на директора. Сделката пропадна. На мястото на ста­рия директор назначиха една смехотворна фигура, за да стане предприятието негодно, а след това и приватизирано. После се установи, че в чуж­бина са създадени смесени предприятия, които лека-полека чрез различни хватки ста­наха нечия частна собственост. Междувременно херметичес­ки се затворихме и за тради­ционните си пазари, което окончателно съсипа стопанст­вото на страната. Приватиза­цията се вършеше по един ха­отичен начин и през всички тези последни години с нея се кърпеше бюджета и се зак­репваше властта за сметка на бъдещето на българския на­род. Картината се допълва, ка­то добавим спекулантите и си­вата икономика.

Значи началният период на реформата, която се прове­де в икономическия и социал­ния сектор, преднамерено бе­ше изключително несправед­лив. Това си беше всъщност ед­на бомба със закъснител, чии­то разрушителни плодове берем днес. Не съм аз този, кой­то ще посочи конкретните ви­новници. Те се знаят, пък и ще ги познаете по това, че често пъти крадецът вика „дръжте крадеца“. Всъщност големите крадци излязоха наяве едва напоследък, но трудно можем да им сложим политическия белег, защото вчера е бил ком­сомолец, после ръководител в системата на Комунистическа­та партия, а днеска е на дру­гия фронт и даже се пише кра­ен антикомунист.

Ще си позволя известно от­клонение, защото не мога да подмина още един многозна­чителен факт за времето, в ко­ето живеем – подмениха се ос­новните понятия в политика­та и сега съвсем не можем да разберем кой за какво се бори. БСП беше против НАТО, сега е за НАТО, вярно е, че не бе­ше против ЕС, но сега се опит­ва да бъде по-европейска, от­колкото са останалите партии. На другия фронт т. нар. християндемократи първо изоста­виха християнските добродете­ли и подкрепиха войната в Ко­сово. Отгоре на всичкото водят война и срещу собствения си народ. БСП пък беше с Милошевич, сега го критикува. И докъде стигнахме – аз, Цен­ко Барев, да защитавам някои негови политически принци­пи, което й направих в едно те­левизионно предаване. Напос­ледък си мисля, че по-добре бе­ше българската левица да се ориентира към ценностите на еврокомунизма, отколкото към идеите на евросоциализма. Защото слушайки идеолозите на европейската социал-демокрацпя и на съвременната християндемокрация, човек въобще не може да разбере какво му говорят те.

Какъв е изходът? Изходът е основна реформа на рефор­мата. И както казах в начало­то: една честна диагноза или ако искате да го наречете с дру­га дума – инвентаризация на държавата. Тя трябва да обх­ване всички сектори на икономиката без изключение. Защо­то аз, както и огромното мно­зинство от българските граж­дани, не знаем с какво разпо­лага България в момента. Виждаме само, че индустрия­та е в криза, социалният жи­вот е мизерия, каквато няма даже в Африка, където съм бил. Смятам, че приватизаци­ята трябва да бъде основно прегледана, както и реституцията, защото в нейно име също се извършиха много измами, които доведоха до социални по­ражения. Ориентацията към възраждане на производство­то е задължителна, ако иска­ме да се впишем в света на мо­дерните държави.

И още едно отклонение – по същото това време американци и руснаци градят няколко етажна сграда в Космоса. Давате ли си сметка, че само преди няколко години нямаше Интернет, имаше само една форма на мобилни телефони. Асега с тези достижения на мо­дерната цивилизация са снаб­дени почти всички граждани в различните страни. Знаете ли, че там дори учениците но­сят вече на ръцете си часовни­ци с вградени телевизори. Представяте ли си накъде оти­ва светът и къде в момента сме ние? Влезте само в асансьора на някои жилищен блок в софийските квартали и много бързо ще си отговорите на то­зи въпрос.

Третото основно нещо, кое­то трябва да направим като народ, аз виждам в известно­то сверяване на часовника във външнополитически план. Всички наши политици в мо­мента робуват на съвършена­та заблуда, че тоталната ори­ентация към западния свят из­веднъж ше ни сдобие с всич­ките му облаги. Ставаме сви­детели на тъкмо обратното – в името на приобщаването ни към Европенскпя съюз ние убихме собственото си производство. Не вярвам, че това се прави съзнателно от полити­ците, а по-скоро е резултат от правилата, които те са възприели. Нека се замислим върху един многозначителен факт – случайно и само от безкористни чувства ли МВФ и Светов­ната банка дадоха 12 милиарда долара заеми на България, 44 млрд. На Русия, 29 на Унгария, 36 на Полша и т.н. още преди да станат промените в Източния блок? И то при по­ложение, че тогава имаше Съ­ветски съюз, имаше Варшавс­ки договор и неговите танкове в състояние на воина можеха да стигнат за 48 часа до френ­ското пристанище Брест. От позицията на опита си на дъл­гогодишен политически емиг­рант на Запад аз отдавна съм загубил вярата, че Западът силно желае само нашето добро. Ще бъда още по-рязък – като се вземат предвид геополитическото разположение на България и плачевното соци­ално положение на граждани­те и твърденията за европейс­ко сътрудничество, за евро­пейска гаранция, за НАТО -всичко това са празни приказ­ки и заблуди. Достатъчно и са­мо едно камъче, което може да обърне колата и да хвърли във въздуха всички тези приказки. Следователно трябва да се обърнем към реалностите. Трябва да видим откъде бъл­гарските интереси са защите­ни, докъде не са и от кого евен­туално са заплашени. Смятам, че е крайно време да спрем да приказваме детинщини, да не дърдорим това, което ни се суфлира, а да стъпим здраво на земята си като българи и да се опитаме да размърдаме мал­ко собствените си мозъци. Ина­че ни чака пълен крах, в които всички заблуди и миражи ще изчезнат един по един. Но въп­реки че си оставам постоянен оптимист, аз вече малко се съм­нявам, че чисто демографски България ще може да издържи на всичко това, което още има да й се стоварва отгоре.

И друг път страната ни е преживявала а подобни критич­ни моменти, но лошото на се­гашния е, че за пръв път аз не виждам политическата сила, която е готова да разголи пред народа си цялата истина за не­говия хал и да поеме голяма­та отговорност за спасението му с цената на собственото си жертване. Защото този, които утре ще поеме властта, трябва да дойде с чувството, че вдруги ден може би ще падне, но народът му може и да оцелее. Неслучайно, когато някога англичаните останаха сами, Чърчпл им обеща само кръв, сълзи и пот. Затова се питам в момента – къде е българският Чърчил?

08.02.07.Париж

- е последвала амнистия;
- е изтекла предвидената в закона давност;
- деецът е починал;“
Горната извадка предизвиква и мен множество въпроси:
1. Аминистията не представлява ли окончателно „помилване“ или презупцията е, че даващият амнистия, може и да греши?
2. По отношение на давността: в едни случаи я има, а в други – няма да се съобразяваме с нея. Не си ли противоречи законодателят?
3. Щом деецът е починал, нека пък неговите наследници да му носят кръста. Библейски звучи някак си, наказанията върху рода ще се сипят до девето коляно, ако праотецът се е занимавал с престъпна и доходоносна дейност. Бях чувала за посмъртно награждаване с медал или повишаване в звание, сега ще бъда свидетел и на посмъртно експроприиране.