Интервю на Люси КРУМОВА
Една от емблематичните фигури в най-новата история на България Петко Симеонов свързваме с първите свободни избори, с началото на вестник „Демокрация”, с Кръглата маса след 10 ноември 1989 г. и с бурните години на раждането на СДС. Депутат в Седмото велико народно събрание. Подписва новата конституция на България /12 юли 1991/. През юли 1991 г. излиза от коалицията СДС при първата вълна на „отлюспване“ от съюза. Автор е на книги с публицистика, научни монографии, романи, новели. Създател на сайта www.omda.bg.
- Г-н Симеонов, много години сте работил в БАН. Лично новият президент Росен Плевнелиев се е заел с реформите. Какво според вас трябва да се направи?
БАН трябваше да се реформира и това се съзнаваше от хората на науката. Тя беше неефективна гигантска структура, разгърната по времето, когато България участваше в съперничеството със Запада с идеята, че имаме потенциал да развиваме всички науки, стига да бъдат създадени съответните Институти. В средата на седемдесетте години в БАН имаше над седемдесет научни институти, центрове, лаборатории и пр. Още тогава беше непосилна тяхната издръжка. Не достигаха пари за закупуване на новата научна литература и периодика, за международни контакти, за експериментална апаратура, за изследвания. Науката е скъпо удоволствие.
За съжаление реформирането на БАН започна хашлашки от бюрократи, разни общественици, управленци и политици, които са пенкилер – разбират от всичко. От здравеопазване, образование, отбрана, сигурност, строителство, селско стопанство, синдикати, кооперации, култура, партийно строителство, политическа система, история, социология, право… Нищо не им се опира…
От 30-те – 40-те години на миналия век има научни дисциплини по история на науката, наукометрия, управление на науката, политика в науката и пр. Има експертно знание и експерти, включително и у нас, по управление и реформиране на науката. Съществуваше Център по наукознание в самата БАН, не му зная днешната съдба, но там специалистите, както разбрах, не са питани как да се реформира БАН…
Видно е, че има научни изследвания, които задължително трябва да бъдат подкрепяни от държавата – по българска история, език, етнография, етнология, фолклор, население, екология, сеизмология, археология, тракология, византология…
Кадрово и икономически ние сме малка страна, за да развиваме голямата, нобеловата наука, но това в никакъв смисъл не означава, че българският човек, общество, държава имат по-малка потребност от изучаване, знания и умения. България има потребност от научно знание и експертно подготвени специалисти, както всяка друга страна по Света. Нашите лекари, икономисти, финансисти, менаджери и пр. трябва да са на световно ниво, за да оцеляваме и се развиваме.
Оттук започва мисълта за реформиране на БАН, което не може да се отделя от реформата на университетското образование. Държавата и населението имат потребност от експерти и трябва да се създадат условия за тяхното изграждане, ангажиране и мотивиране. Реформата в БАН и висшето образование засяга директно кадровия потенциал на нацията.
Правил съм социологическо изследване на академията през 1974 година. Тогава в нея бяха ангажирани около 18 000 души. След 10 ноември основни групи от тях отидоха да работят на Запад, включително социолози, философи… А в природните науки настана направо изгребване на мозъци. Тук взема 800 лв. – там по 100 000 долара на година. Дават му къща, кола и го използват ефективно. В САЩ няма такова нещо като феодален старец. Докато може да работи, работи.
- И какво стана – социализмът поднесе готови хора и пари на капиталистическия свят?
След рухването на комунизма ние ударихме мощна мозъчна и инвестиционна инжекция на Запада. За там заминаха елитни кадри, изнесоха се милиарди в тази посока, а тук услужливи персони съсипаха конкурентните им производства и им подариха пазари… В момента ние нямаме достатъчно кадрови, производствени и финансови ресурси за устойчиво развитие.
Ще отбележа, човешките ресурси са основното богатство на една държава! Затова инвестирането в просвета, наука и култура е единственият начин да се измъкнем от този капан.
- Хората, които се включихте активно в политиката в началото на 90-те години не помислихте ли за всичко това?
Аз съм участвал в реалната политика (в която се вземат решения) през 1990 и 1991 година. До октомври. Ние имахме ясни цели: премахване на член първи, многопартийна система, свободни избори, свобода на словото и сдруженията, равнопоставеност на частна, кооперативна и държавна собственост, ориентация на страната към Запада, с перспектива – членство в ЕС и НАТО. Това беше постигнато! Проблемите, възникнали след октомври 1991 година, бяха задача на други хора. Българският избирател тях определи. Той не прие задачите, които му предлагахме да решим: индивидуални права, свободи и задължения; свободен пазар; антимонополна политика; национален план; държавна грижа за хляба (поминъка); ясни правила за забогатяване; реституция на труда; в ред и сигурност да отгледаме децата си; създаване на привлекателно общество…
- Кое е вярното – политиката е мръсна работа и хората се отказват от нея, или политиката е доходна работа и привлича като магнит?
В политиката има хора, които са загрижени за България. Безспорно! Но обстановката все още е криминогенна. Сливането между светлото, сенчестото и криминалното в политиката, бизнеса, медиите е видно. Имаше голяма надежда, че Бойко Борисов ще направи нещо. Той решително обяви, че застава на страната на добрите момчета, имаше опит на охранител, а след това на полицай, и получи сериозна подкрепа от обществото и от чужбина. Всички очаквахме с решителни и бързи действия да внесе ред. Но някъде нещо засече! Надявам се, че след като и президентската власт е в ръцете на ГЕРБ, ще се премахнат и последните пречки за извършване на радикални реформи. Така и така в кризата народът гладува и страда от мизерията, поне да има смисъл.
Ако и сега Борисов се помотава и не нанесе решителен удар на полукриминалното статукво, създадено в прехода, не само че ГЕРБ ще залезе, не само че ще пропуши цигари трето качество, но няма да има и кой да му ги носи.
Опитен човек като него, при това ловък, да не изчисти оборите, това ще бъде по-голямо чудо, отколкото дето стана министър-председател. Би трябвало да си дава ясна сметка за ситуацията, в която се намира.
- Казахте, че нямаме подготвени кадри. Какви трябва да бъдат те според вас?
Сериозно да се вдигнат заплатите на държавните служители. Но всички те, заедно с овластените лица да преминават периодично през полиграф – поне веднъж годишно по график и веднъж без график. Та два пъти! Неиздържалите да си търсят други поприща. На тяхно място да влизат млади хора, с езици, израсли в ново време, разбиращи правилата на западната игра.
Нас сега ни управлява паразитен елит и апарат. Хора, които са участвали или съучаствали в разграбването на натрупаното народно богатство. Трябва да излезем от фазата на преразпределителния капитализъм и да влезем в производителния, където човекът е богат, защото е произвел принадена стойност, увеличил е богатството на страната. Имаме дори олигарси, пък и „редови” богаташи, които без покровителството на властта и съда, ще угаснат за два дена. Вън от преразпределението на нашите данъци и европейските пари те са въздух под налягане.
- Усещането на безнадеждност и това, че живееш лошо, е най-неприятният момент за българина. Това вид манипулация ли е?
Проблемът е, че хората не могат да правят пари, за да живеят нормално. Дори да се съсипят от работа. Държавата трябва да създаде условия хората да правят пари.
За тази цел първо да се въведе ред – ясни и известни правила на играта, всички да са равни пред закона! Информацията за обществените поръчки, европейските проекти и процедурите, свързани с тях, да бъдат широко достъпни. Ловя бас, че в момента е по-просто да се добереш до информация за обществените поръчки в САЩ, отколкото у нас… После. Не се разбира, че човешката чест, достойнство, индивидуалната свобода, индивидуалната собственост, индивидуалната инициатива – те са двигателят на обществото. Правата и свободите на гейовете, нямам нищо против тях, не са по-важни от правата и свободите на дребния собственик и производител! Ако бъде набит един гей, защото е гей, с право ще стане национален скандал, ако обаче бъде малтретиран и ограбен един производител на череши, защото е производител на череши – дори няма да го забележим. В основата на капитализма и демокрацията е производителят, защото е производител, а не геят, защото е гей… -
- Кога се страхуваше повече българинът – по времето на Тодор Живков, когато беше мачкан от железни догми, или сега, когато е мачкан финансово?
Страхът се измества. Преди се страхувахме какво говорим, пред кого, какво казваме, за което могат и да те приберат. Смяната на валута беше криминално деяние. То и сега до известна степен е криминално – след като не само чужденци са най-редовно ограбвани в чейндж бюрата. Но и тук има политическа протекция…
Днес хората ги е страх да не останат без работа. Тогава имаше текучество и беше проблем излишъкът на работни места. Внасяхме работници от Кипър, от Виетнам… Смени се мястото на страха. Но днес освен страх има негодувание, има дефицит на справедливост. Преходът към либерален капитализъм не стана по справедлив начин. Той не би могъл да бъде изцяло справедлив, но можеше да бъде отговорен. Хората щяха да разберат.
Безотговорността е свързана с елита на компартията. Само да си помислим – бащите национализираха, синовете приватизираха. А някъде едно и също лице е национализирало и приватизирало. Къде тук има елементарен морал?
Пребивали са хората, за да им вземат имота, вкарвали са ги по затворите, защото са били за демокрация и капитализъм, набивали са в главите на населението колко е добра ръководната роля на партията. А днес същите те имат лице да се изправят пред същия този народ, след като са му взели имота, да му обясняват що е то демокрация и капитализъм, колко е лоша опасността от авторитарно управление на Бойко Борисов…
У нас се пъчат един набор от наглеци, които играят ключова роля в управлението на общественото мнение. 75 на сто от основните стопански единици са в ръцете на бившата номенклатура, 20 на сто – в ръцете на присъединили се към СДС в началните години и 5 на сто – случайно промъкнали се. Безнадеждност – това се насажда на всички нива.
- През цялото време се внушава, че службите управляват всичко в държавата. Така ли е?
Това не може да стане. Преди 10 ноември ЦК не можеше да управлява всичко. Ако можеше, нямаше да рухне комунизмът. Никой никога не може да управлява всичко в едно общство.
- Навремето го удряха на прошения пред Тодор Живков. Имахте ли някакъв контакт с Първия?
Не.
- Съжалявате ли за пропуснатите възможности през годините?
Всички ние допускаме грешки. Аз не съм някакъв ангел. Съжалявам най-вече за случаите, в които съм засягал хора, без да го съзнавам. После съм се усещал, но времето оттекло. Нали има такава поговорка – „да имам втория акъл на българина”. На втори, трети, четвърти акъл съм супер. Много съм безгрешен…
През 1988, 1989, 1990, 1991, на Кръглата маса, във Великото народно събрание ние спорехме, дискутирахме, но се държахме открито. Сега обществото изисква друг тип хора – агресивни и антагонисти. Всяка социална система създава и култивира свой тип човек. За едно общество като нашето, в което вярата в Бога никога не е била на дневен ред, нещата са още по-сложни. Ако човек не носи в себе си едно върховно добро – дали ще го наречем Бог или Съвест, няма как да знае, че има едни неща, които бива, и други, които не бива да прави.
- Вие сте бил в котела от събития в най-драматичните времена в най-новата история на България? Но това бяха и времена, когато комичните ситуации се редуваха с драматичните, нали?
Така беше… Една комична случка, която съм разказвал, с президента Желю Желев. Той – в кабинета си – аз влизам, излизам. Работа. В предверието при секретарката на креслото стои един мъж. Цял ден. Желев имаше един особен режим на пропуск. “Абе Желю, викам му, вземи да приемеш най-сетне този човек.” . „Петко, много ми е неудобно. Това е хазяинът ми. Дошъл е за наема, а аз нямам пари.” А и аз имах два-три лева. И тръгнах да събирам наема на президента от човек на човек. Събраха се пари за наема му…
На последното заседание на Кръглата маса Желю Желев беше в чужбина. Имаше двама съпредседатели, аз – от СДС, Александър Лилов – от БСП. И преди да влезем на последното заседание, далеч след полунощ, идва при мен Христофор Събев. “Дай ми накрая думата, да кажа една молитва!”
Завършихме заседанието и аз давам думата на Христофор Събев. Изправя се той и започва със своя патос “Отче наш… ”.
И всички – от СДС, от БСП бяха принудени да станат и да слушат. Едва не се пръснах от смях.
Цялата делегация на БСП изслуша чинно божията молитва. Но няма да кажа кои от тях накрая се прекръстиха.
- Останаха ли ви приятелства от тези времена?
С всички останах приятел и изпитвам положителни чувства към тях, въпреки че бяхме и си останахме различни. С тези хора бяхме заедно на важно място в момент на върховно изпитание за нацията. Това е особено преживяване… Много от тези хора вече не са между нас. Отидоха си Георги Спасов, Любомир Собаджиев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Гьорев, братята Неврокопски, Борис Кюркчиев, Петър Слабаков… Отец Събев в момента едва свързва двата края. Вероятно гладува. Има и други пенсионери. В реалната политика и деловия живот е Константин Тренчев. Завихри се Любомир Павлов. Действени хора са тогавашните студенти на Кошлуков, зелените – Соломон Паси, Филип Димитров, Александър Каракачанов, още Михаил Неделчев, Юлий Павлов, Александър Йорданов, Георги Аврамов…. Така върви животът – шарено. Все с надежда, че ще тръгне по-добре!